Eye-gp

Офталмология в общата практика

Хиперметропия-далекогледство


Много подвеждащ е терминът далекогледство и е изключително трудно да се обясни на пациент значението на този термин. Далекогледото око е анатомично по-малко или по-слабо пречупващо и при него фокусът при пречупването на лъчите от очните среди попада зад ретината. Окото има способността да компенсира този недостатък чрез напрежение на цилиарните мускули, при което увеличава пречупвателната си способност и фокусът попада върху ретината. Колкото по-младо е то и колкото по-малко нарушението, толкова по-лесно се постига компенсация. При по-големите степени на далекогледство обаче, компенсирането на това става вече все по-трудно, напрежението на очите нараства и това води до зрителна умора при близка работа, която се изразява с чувство за натиск и за болка в очите и главоболие. При по-продължителна близка работа гледаните обекти започват да се сливат и размазват. Често такива деца биват набеждавани за мързеливи. Колкото по-голям е диоптърът и колкото по-възрастен става пациентът, нарушението започва да се проявява с неясно виждане, както наблизо така и надалеч. За това по-малките степени на далекогледство обикновено се коригират в началото само за близка работа - за да намелеят признаците на зрителна умора, а не заради неясно виждане, а при по-големите степени вече са необходими и очила за непрекъснато носене. Далекогледството се коригира с (+) плюсов сферичен диоптър.


В много случаи главоболието може да се обясни с некоригирана хиперметропия.

Честите ечемици и възпаления на очите също могат да се дължат на некоригирана рефракционна аномалия като хиперметропия и/или астигматизъм.

Малките деца могат да развият т.н. мързеливо око (амблиопия) при висока степен на далекогледство. Затова е необходимо децата на родители с високостепенно далекогледство да бъдат преглеждани от ранна детска възраст за зрителни смущения, за да се профилактират подобен род усложнения.